Конфуций

Конфуций (551 - 479 пр.н.е.) (още известен като Кун(г) фу цзъ, Кун цзъ, Кун Цю, Кун Чжуни) е китайски мислител и философ, от чиито учения произлиза конфуцианството, повлияло живота и мисленето на хората в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е една от най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия. Приживе е признат като „учител на 10 000 поколения“. Живял е почти в едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик.

Учение:
Учението на Конфуций се основава на патерналистката концепция за държавата, където владетелят е pater familias "баща на семейството". Конфуции приема, че държавата е едно голямо сплотено семейство. Членовете на държавата свързани един с друг така здраво и многостранно, както и членовете на семейството, където всичко се гради на уважението, предаността, доверието и отговорността на един към друг. На основата на традицията той извежда и нормите на авторитета като основа на нормативността в държавата. Конфуции определя пет вида отношения между хората: между баща и син; между мъж и жена; между братя; между различни семейства; между владетеля и поданиците. Във всички тези отношения е налице подчинението на по-нископоставения към по-високопоставения.

Негови мисли:
Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.
Който иска да потуши страстите, като ги задоволява, той гаси огън със слама.
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш. 
Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.
Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш.


Биографията му не я сложих, защото не са нужни тези подробности според мен. Това ми се стори интересно и го сложих!